Първите ремонти

През 1885 г. проектираният от Олмстед щатски резерват на Ню Йорк в Ниагара е превърнат в първия държавен парк в страната и бързо се превръща в популярно място за туристи и младоженци, които да гледат дивото великолепие на Американските водопади и по-големите водопади Подкова отвъд границата в Канада. Но имаше проблем: Ниагарският водопад губеше гръмотевица. Нарастващата хидроенергийна „надпревара във въоръжаването“ между двете страни нагоре по реката означаваше, че по-малко вода от всякога тече през водопада от двете страни.

След като Канада и САЩ подписаха договора за отклоняването на река Ниагара през 1950 г., те обсъдиха многобройни планове – включително превръщането на Ниагара в „прекъснат водопад“, който ще тече само в неделя – преди да се съгласят да отклонят не повече от половината от 200 000 кубически фута на река Ниагара -на секунда естествен поток за хидроенергия през деня по време на определен туристически сезон. Реалистични секс кукли

„Това означава, че ако отидете до Ниагарския водопад по Коледа или по всяко време през зимата, всичко, което виждате, е една четвърт от водата, която преминава през водопада“, казва МакфарлейнNational Geographic. „Другите три четвърти обикалят [водопада] в отклонителни тунели.“ Elden Ring Melina Sex Doll

Договорът от 1950 г. също изложи план за маскиране на значителното въздействие на водноелектрическата енергия върху река Ниагара и нейните известни водопади. Канадските инженери отклониха реката на малки участъци, като взривиха и издълбаха ръба на водопада Horseshoe Falls, свивайки го със стотици фута, за да създадат непрекъсната линия на гребена, покрита от тънка, равномерна завеса от вода, за да създаде впечатление за обем. Специално изработен „телеколориметър“ помогна на инженерите да гарантират, че водопадите от канадската страна остават в правилния нюанс на зеленикаво синьо. Повторното извайване на хълбоците на Horsehoe Fall сведе до минимум мъглата, която беше често срещано оплакване на туристите. Fucking A Sex Doll

Американските природозащитници бяха разстроени от геоложката намеса, но инженерите се противопоставиха, като посочиха, че Ниагарският водопад така или иначе естествено ерозира няколко фута на година - сегашното му местоположение е на около осем мили нагоре по течението от мястото, където водата е започнала да изяжда Ниагарския скален склон преди около 12 000 години.

„Но ако над него преминава много по-малко вода, водопадът не може да ерозира толкова бързо“, обяснява Макфарлейн. Какъв по-добър начин да се запази Ниагарският водопад, твърдят инженерите, от това просто да се забави потокът на водата над водопада?